ЕТ "Информа - Йордан Попхристов"
Начало  Водещи технологии -ПроПродукти от М  Микроинвест  MarketWebBuilder  Обмен  Защо някои успяват .... издател "РЕ
  Начало / Обмен / Мисли /  Житейски размисли
 
 

 

Трудът е любов, добила видим образ.

 Джордж Гарлин

 

              "Животът не се мери с броя вдишвания, а с моментите, които спират дъха ни!"

 
Когато съпругата на Джордж Гарлин починала, Гарлин - известният груб и устат комик от 70-те и 80-те години - написал тази невероятно изразителна статия 

толкова уместна и днес, в епохата след 11 септември. Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве. Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често. 
 
         Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. Но не и по-добри неща. Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем по¬вече, но научаваме по-малко. Планираме по¬вече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко. 
 
        Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване". 
 
       Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка. 

 

 

Хората казват: “Малките камъни обръщат колата”. Аз ще попитам “Защо?” Защото разчиствайки пътя сме отместили големите препятствия, а малките даже не 

сме ги видели. Ако бяхме почистили и малките колата нямаше да се катурне. Така е и в живота, от която и страна да го погледнем. Когато детето се учи да говори, започва с малки нечленоразделни почти неразбираеми думички, а преди това дори е изразявало чувствата си само със звуци. Когато дори правим преброяване на имотите си започваме от едно. За да се получи молекулярна структура на което и да е вещество, първо трябва да има молекули, които пък се образуват от атоми. В основата на всичко лежат малките неща . Така според мен трябва да извървим и пътя си към Божествения живот. Да започнем от малките наглед неща. 

"От усмивката, от подадената ръка, без да очакваме да ни отвърнат със същото"

 "Когато човек дава, дава защото иска да даде а не за да му бъде върнато" 

 "Когато човек губи, не трябва непременно да търси виновни, понякога губим днес, за да спечелим утре"

"Днешното страдание е торта на утрешната ти радост"

 

 Какво пък толкова? Да, боли, но Бог не би ти изпратил повече изпитания отколкото можеш до понесеш. Когато някой ни причинява болка, когато ни излъже, 

когато ни обиди - ние се втурваме да му вадим очите с истината. Но истината която ние виждаме. Ако просто го подминем, ако просто не му обърнем внимание, ще го накараме да се замисли дали е постъпил правилно. Той ще започне да се съмнява в постъпката си. Ще започне да се самоанализира. И точно тук е разковничето. Най-трудно е да накараш човека да мисли и разсъждава върху себе си. Започне ли веднъж да мисли неминуемо той ще се промени към по-добро. Ето как променяйки себе си, ние променяме и хората около себе си. Как да разберем дали сме се променили - когато хората около нас престанат да се оправдават за постъпките си. Когато се оправдаваме за това или онова, когато винаги търсим някой виновен за нашите несрети, ние не мислим, а просто се извиняваме за мързела си.

 

 

 

 
web design by MARKET ® WebBuilder
 
Последно обновяване на:  08  Юли  2016 ( петък )